Участие в Национална програма „Приобщаваща и сигурна образователна среда“

През учебната 2026/2027г. детската градина се включва в Националната програма „Приобщаваща и сигурна образователна среда“, Модул 1 „Детска градина на агресия за сигурна образователна среда“.

През последните години се прилагат устойчиви политики, насочени към превенция и
интервенция на насилието и тормоза и към създаване на подкрепяща и сигурна образователна
среда. Същевременно системното взаимодействие остава предизвикателство, доколкото
прилагането му зависи от конкретната образователна институция. Превенцията на насилието и
тормоза в училищата и детските градини и създаването на сигурна образователна среда
изискват прилагането на цялостен и системен подход, който може да се постигне, като се
ангажира и развива цялата образователна общност. Програмата за сигурна образователна среда
и за превенция на насилието и тормоза в училищата „Стъпки заедно“ се базира именно на такъв
цялостен и системен образователен подход за работа и включване на всички участници в
образователния процес: деца, ученици, учители, родители, представители на местната общност
и други заинтересовани страни. Това я прави подходяща за прилагане в детските градини и
училищата. Ключов момент при превенцията и справянето с агресията и насилието в
образователните институции е привличането на родителите като партньор. За целта по
програмата са предвидени дейности за подкрепа на родителите в рамките на Програма „Стъпки
заедно“, които се изпълняват в детските градини и училищата.
Дейностите по Националната програма „Без агресия за сигурна образователна среда“,
2025 г. са осъществени в 52 училища по Модул 1 и в 28 детски градини по Модул 2. С
одобреното финансиране на проектите на тези институции са включени 3443 деца, 359 учители
и 3701 родители – за детските градини, както и 16 108 ученици, 1 001 представители на
ученически съвети, 1669 учители и 9623 родители – за училищата. По Модул 3 от програмата,
насочен към развиване на социално-емоционални умения на учениците от начален етап, са
обучени 5376 от 31 училища (за всяко училище ученици от две паралелки), 252 учители и
директори/зам.-директори (по 9 души от училище), както и са реализирани 393 броя уроци за
формиране на социално-емоционални умения и са се включили 5376 родители.
Училищата и детските градини, класирани по Националната програма „Без агресия за
сигурна образователна среда“, оценяват дейностите по програмата като изключително
необходими и полезни, отразяващи потребността от създаване на условия за сигурна
образователна среда и за методическо подпомагане на този процес.
Превенцията на агресията и насилието, както и гарантирането на благополучието на
децата и учениците в образователните институции са едни от водещите политики на
2
Министерството на образованието и науката, което налага необходимостта от продължаване на
националната програма и разширяване на обхвата й по отношение на броя детските градини,
както и по отношение на включването на нови дейности.
Въвеждането на Програмата „Стъпки заедно“ посредством Националната програма „Без
агресия за сигурна образователна среда“ е значителен принос в постигането на приобщаваща и
позитивна образователна среда посредством прилагане на цялостен подход за сигурна
образователна среда, но резултатите биха били много по-устойчиви, ако те се измерят, оценят и
се изведат предизвикателствата и възможностите за развитието й. Това изисква в Националната
програма за 2026 г. да се въведе нов Модул 2. „Мониторинг и оценка на резултатите от
прилагането на Националната програма „Без агресия за сигурна образователна среда“ в детските
градини и училищата“.
Съвременната образователна система е изправена пред нарастващи предизвикателства,
свързани освен с превенцията на насилието и агресията в училище и с осигуряването на равен
достъп до качествено образование и на ефективна подкрепа на ученици с различни
образователни потребности. В този контекст създаването и поддържането на приобщаваща и
сигурна образователна среда е ключов приоритет на държавната политика в областта на
образованието. Приобщаващата образователна среда предполага системен подход за
идентифициране и преодоляване на бариерите в ученето и участието чрез предоставяне на
адекватна педагогическа, психологическа и ресурсна подкрепа. Необходимо е да се акцентира
върху развитието на училищни политики и практики за ранно разпознаване на специфични
обучителни трудности, прилагане на диференцирано обучение, индивидуални и групови
интервенции, както и повишаване на капацитета на педагогическите специалисти за работа в
хетерогенна учебна среда. За целта Националната програма за 2026 година се разширява по
отношение на обхвата на дейността й, като се поставя акцент на приобщаването на учениците с
бариери в ученето и участието, и по-конкретно на учениците с обучителни трудности. В този
смисъл са включени дейности, свързани с ранното разпознаване на индикатори за обучителни
трудности, включително за дислексия, дисграфия и дискалкулия, които в началните етапи на
обучение често остават неустановени. Това става с въвеждането на нов Модул 3. „Ранно
разпознаване и подкрепа при обучителни трудности в начален етап на основното образование“,
който допринася за изграждането на подкрепяща, приобщаваща и устойчива образователна
среда, в която ранната подкрепа се реализира като споделена отговорност между учители,
родители и училищни специалисти, гарантирайки положителен психо-социален климат и равен
достъп до качествено образование за всеки ученик.
Основният фокус на модула е насочен към ученици, обучаващи се в общообразователни
училища, които са без наличие на официално установени специални образователни
потребности, но които проявяват устойчиви затруднения в усвояването на учебното
съдържание. Програмата предлага интегриран, системен и междусекторен подход, който
активира координирани действия на всички заинтересовани страни в училищната общност с цел
ранна превенция, навременна интервенция и устойчиво подобряване на образователните
резултати.
Иновативният елемент на модула се изразява в разработването и внедряването на
съвременна методологическа рамка, включваща достъпен и лесен за прилагане инструмент за
първоначален скрининг. Чрез него началният учител получава възможност за бърза, обективна
и стандартизирана идентификация на ученици в риск от обучителни трудности, които при
необходимост може да бъдат насочени и към по-задълбочена оценка от логопед, психолог или
друг специалист според състоянието на ученика. Инструментът е допълнен от специализирано
практическо методическо ръководство, съдържащо приложими модели, сценарии за
педагогическо взаимодействие и насоки за адаптиране на учебните стратегии и образователната
среда. Това позволява предоставянето на целенасочена подкрепа в рамките на груповата
организация на обучението, без необходимост от преждевременно преминаване към
индивидуализирани форми на обучение.
Процесът на развитие на учениците с множество увреждания е продължителен,
обусловен от здравословното им състояние, интелектуалното и физическото им развитие. В
световната практика е установено, че тези ученици усвояват и надграждат знания и
професионални умения в зависимост от увреждането си и от физическото, психическото и
емоционалното си състояние. Международните изследвания доказват, че най-сензитивният
период за обучение на младежите с увреждания е след 17-годишна възраст. Учениците със
специални образователни потребности (със сензорни, интелектуални и физически увреждания)
се обучават в специалните училища за ученици със сензорни увреждания и в центровете за
специална образователна подкрепа до завършване на XII клас, а съществуващите
професионални центрове не предлагат подходящо обучение, съобразено със специфичните
особености в развитието им след напускането на образователната институция. От друга страна,
откъсването на младежите от дългогодишната им среда и промяната на екипа от специалисти
им влияе силно и води до фрустрация. Екипът в образователната институция взаимодейства с
тях със специфични методи и средства, които не са познати за външни хора. Това затруднява
учениците при общуването им в социума и нарушава повишаването на социалната им
компетентност. След завършване на XII клас обикновено остават вкъщи с близки или асистенти,
които се грижат само за битовите им нужди. Това изисква реализирането на модул, насочен към
организиране и осъществяване на продължаващо професионално обучение на младежи със
специални образователни потребности (със сензорни, интелектуални и физически увреждания),
завършили специалните училища за ученици със сензорни увреждания и центровете за
специална образователна подкрепа (ЦСОП), с цел осигуряване на комплексна подкрепа за
професионална им реализация и социалното им приобщаване. Модулът включва дейности,
които обединяват професионално обучение, практика, рехабилитация, терапия и социална
подкрепа в единен модел, прилаган от мултидисциплинарен екип от педагогически
специалисти, терапевти и други професионалисти, които притежават специфична експертиза в
работата с лица с увреждания.
Националната програма „Приобщаваща и сигурна образователна среда“ – 2026 г. е
разработена в съответствие с приоритетна област 5. „Ефективно включване, трайно
приобщаване и образователна интеграция“ и с приоритетна област 4. „Сплотени училищни
общности и системна работа с родителите“ на Стратегическата рамка за развитие на
образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030).
Общата цел е осигуряване на условия за създаване на сигурна образователна среда в детските градини за
методическа подкрепа на този процес като средство за превенция на агресията и тормоза сред
децата и учениците.
Мониторинг и оценка на резултатите, постигнати с тригодишното прилагане на Програмата
в образователните институции и изготвяне на инструмент за оценка на постигнатите резултати.
Повишаване на професионалната компетентност на началните учители за ранна
идентификация на обучителни трудности, включително дислексия, дисграфия и дискалкулия, и
за прилагане на ефективни стратегии за приобщаващо образование на ученици с такива
затруднения.
Създаване и прилагане на устойчив модел за професионално продължаващо обучение,
личностно развитие и социално приобщаване на младежи със сензорни, интелектуални и
физически увреждания в защитена образователна и трудова среда.